Феноменът Зеленский

Валерий Пекар, Site.ua

Феноменът Зеленский заслужава да бъде изучен. Всячески ще се въздържам от оценки за личността на този кандидат, за възгледите му или за явните или хипотетични връзки с олигарси. Ще се опитам само да анализирам причините и инструментите, които доведоха до неговия висок резултат.

Най-важният фактор за високия рейтинг на Зеленский е обединяването на три електорални групи.

1.    Избирателите „срещу всички” станаха ядрото на електората на Зеленский. Те от самото начало бяха готови да дадат гласа си за който и да е антисистемен кандидат, като по този начин изразят протеста си срещу традиционните представители на политическия елит. Подобен протест и подобно търсене на антисистемни лица могат да бъдат наблюдавани в много страни.

Според мен, както и според други анализатори (не е изключено, че и според самия Зеленский) това бяха рамките на неговия електорат. Но през януари той започна да набира нова група привърженици.

2.    Проруският електорат загуби своя единен кандидат след разкола в проруския блок на две части (принос за този разкол има и щабът на Порошенко, но там едва ли са прогнозирали подобни последици). Много от проруските избиратели оттеглиха доверието си от кандидатите Юрий Бойко и Олександр Вилкул /които на 31 март заеха съответно четвърто (11,67 %) и осмо място (4,15 %) – бел.прев./ и се ориентираха към Зеленский – рускоезичен, не говори прекалено за патриотизъм, смята, че войната трябва да бъде прекратена.

По този начин Зеленский получи още една група избиратели и значително повиши рейтинга си, като излезе на първо място в надпреварата.

3.    И тук се включи една трета група, която може да бъде наречена условно „само-не-Порошенко” – избиратели, според които основната цел на сегашните избори е отстраняването на Порошенко (с разнообразен спектър от причини – от разочарование от реформите и от корупцията до влиянието на руската пропаганда). Тези избиратели в края на миналата година или не още бяха определили позицията си, или бяха готови да гласуват за Тимошенко като кандидат, който може да победи Порошенко /Юлия Тимошенко зае третото място с 13,40 % - бел.прев./. Когато Зеленский се изкачи стремително на лидерската позиция, те видяха в него бъдещия победител. Започна отток на гласове от Тимошенко към Зеленский, като това беше един динамичен процес през първите месеци на годината: нейният рейтинг падаше, а неговият се увеличаваше. Несъмнено, това не са левичари-патерналисти, защото на тях Зеленский не предлага нищо; това са избиратели, за които главното в Тимошенко не са нейната личност, възгледи или програма, а бъдещата й победа над Порошенко.

Чуват се гласове, че за Зеленский не гласуват по убеждение, а само на майтап. Това не е истина, и още как гласуват. Проблемът е, че за него гласуват хора с различни убеждения, като всички са убедени, че неговите убеждения съвпадат с техните (вж. по-долу за огледалната технология). Тази амбивалентност на избирателите на Зеленский се потвърждава от социологическите проучвания. 

Заслужават внимание методите и инструментите, с помощта на които бе постигнат високия резултат.

1.    Явно най-интересният инструмент е сериалът /„Слуга на народа” – комедиен телевизионен сериал – бел.прев./, в който Зеленский изпълнява ролята на президента Голобородко. Не съм сигурен, че някъде по света е имало нещо подобно. Важното в случая е, че хората с докритическо мислене (а в Украйна те са 80 %) отъждествяват актьора и ролята – както детето вярва, че пред него е истинският Санта Клаус, дори когато е видяло, че татко слага бялата брада. Естествено, сред избирателите на Зеленский има много хора с развито критическо мислене, но сериалът оказа голямо влияние върху част от аудиторията.

Реклама на сериала - СЛУГА НА НАРОДА Историята на следващия президент
Снимка: glamurchik.tochka.net

Като цяло, мисля, че всички ще се съгласят, че кандидатът Зеленский беше създаден от телевизията.

2.    Digital. Екипите на останалите кандидати дори не се стараеха да използват модерните канали и инструменти. Те всички са останали в ХХ век с неговите билбордове и телевизии, макар че значителна част от избирателите вече живее в ХХІ. Тази част беше приятно впечатлена от активната дейност в този сегмент на информационното пространство и се присъедини към привържениците на Зеленский. Ще добавя, че за социалните мрежи не са приемливи традиционната приповдигната реторика и консервативните лозунги на другите кандидати – в този смисъл екипът на Зеленский  беше съгласувал канала и посланията.

3.    „Огледална технология”. Това е моето название за подхода, който използва екипът на Зеленский и който се състои в липсата на ясни изявления по ключови въпроси, мълчание и избягване на дебати, срещи и интервюта. Тъй като Зеленский обедини три различни и често несъвместими целеви групи, изразяването на ясно становище по въпроси, на които се базират идентификацията и различията, лесно би могло да отблъсне някого. Мълчанието позволява на всеки избирател да бъде сигурен, че кандидатът споделя именно неговите ценности и позиции. Много избиратели смятат, че Зеленский е за европейска интеграция, докато много други са убедени в проруската му позиция. Всеки вижда в кандидата себе си като в огледало.

4.    Общуване „дете – дете”. Известният психолог Ерик Берн в книгата си „Игрите, които хората играят” дефинира три „Аз-състояния” на личността: Родител, Възрастен и Дете. Почти всички кандидати формират политически образ на Баща или Майка и от висотата им се обръщат към избирателя като към Дете („Ще ви защитавам, ще се грижа за вас, ще ви осигуря...” и т.н.). Зеленский пръв заговори от позицията „Дете към Дете” („Да им покажем всички заедно!” и други подобни лозунги) и това се оказа нещо абсолютно ново в украинската политическа реклама – посланието му беше печелившо в сравнение с другите изтъркани и еднакви послания.

5.    Short run (бягане на къса дистанция). Ранният старт на Тимошенко, както видяхме, доведе до изчерпване на ресурсите за увеличаване на рейтинга: недостиг на послания, на нови групи, които биха могли да бъдат привлечени. Екипът на Зеленский беше изчислил блестящо старта на кампанията, така че в момента на изборите тя беше във връхната си точка. Няма значение какво ще се случи след това. Състезателят трябва да е в най-добрата си форма именно по време на състезанието.

Всичко изброено по-горе може да се обобщи с една фраза: постмодернът нахлу в украинската политическа реалност. Сблъскват се не идеологии или позиции, а публични, виртуални образи.

Нахлуването на постмодерна в страна, която се опитва, проливайки кръвта си, да излезе от средновековието и да стигне до модерна, може да предизвика шок (прескачането на нива в менталното, социалното или икономическо развитие никога не завършва с нищо хубаво). Но в същото време това ще изиграе положителна роля в унищожаването на старите модели на политическа комуникация и насърчаването на израстването на обществото. (Подчертавам още веднъж: не пиша за потенциалното президентство на Зеленский, а изключително за неговата кампания.)

Независимо дали подкрепяте Зеленский или сте негов категоричен противник, независимо дали ви харесва неговата кампания или напротив – украинската политическа конкуренция вече никога няма да бъде същата, както преди.

Валерий Пекар, украински предприемач и обществен деец, вицепрезидент на Украинския съюз на индустриалците и предприемачите

Превод от украински